Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда,
а капката гради и разрушава,
тъй както споменът във теб се връща,
тъй времето по нещо заличава.
Тъй, както се кове метал в жарава
и се гаси във водната стихия,
тъй волята човешка се калява –
стоманена! – с Живота да се справя!
Тъй, както времето до днес не спряло,
оставя своя вечен отпечатък,
тъй бори се родителското тяло
да предаде от своя опит кратък!
За тях – градивните частици, казват:
„– Духът е здрав, кога е в здраво тяло!”
Недей да питаш винаги „старило”,
а питай моля, винаги „патило”!
26 ноември, 2016 г., 16,43 часа
© Таня Чардакова Все права защищены