17.09.2018 г., 9:56

Представа за градивните частици

703 1 2

Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда,
а капката гради и разрушава,
тъй както споменът във теб се връща,
тъй времето по нещо заличава.
Тъй, както се кове метал в жарава
и се гаси във водната стихия,
тъй волята човешка се калява –
стоманена! – с Живота да се справя!
Тъй, както времето до днес не спряло,
оставя своя вечен отпечатък,
тъй бори се родителското тяло
да предаде от своя опит кратък!
За тях – градивните частици, казват:
„– Духът е здрав, кога е в здраво тяло!”
Недей да питаш винаги „старило”,
а питай моля, винаги „патило”!


26 ноември, 2016 г., 16,43 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението публикувах за първи път във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 26 ноември 2016 г. 16,43 часа. Духът ѝ беше сломен, но тя беше тази, която ме научи да имам воля. Стихотворението завърших с народната мъдрост "Не питай старило, а – патило."

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дани! Всички знаем как се формира волята ни, и че трябва да се грижим за здравето си. Когато бях малка, първото си сериозно стихотворение написах по произведението "Повест за истинския човек" на руския писател Борис Полевой и го рецитирах на сцена. Лек и изпълнен с много вдъхновение ден!
  • Така е, Таня! Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...