17.09.2018 г., 9:56

Представа за градивните частици

704 1 2

Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда,
а капката гради и разрушава,
тъй както споменът във теб се връща,
тъй времето по нещо заличава.
Тъй, както се кове метал в жарава
и се гаси във водната стихия,
тъй волята човешка се калява –
стоманена! – с Живота да се справя!
Тъй, както времето до днес не спряло,
оставя своя вечен отпечатък,
тъй бори се родителското тяло
да предаде от своя опит кратък!
За тях – градивните частици, казват:
„– Духът е здрав, кога е в здраво тяло!”
Недей да питаш винаги „старило”,
а питай моля, винаги „патило”!


26 ноември, 2016 г., 16,43 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението публикувах за първи път във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 26 ноември 2016 г. 16,43 часа. Духът ѝ беше сломен, но тя беше тази, която ме научи да имам воля. Стихотворението завърших с народната мъдрост "Не питай старило, а – патило."

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дани! Всички знаем как се формира волята ни, и че трябва да се грижим за здравето си. Когато бях малка, първото си сериозно стихотворение написах по произведението "Повест за истинския човек" на руския писател Борис Полевой и го рецитирах на сцена. Лек и изпълнен с много вдъхновение ден!
  • Така е, Таня! Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...