Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда,
а капката гради и разрушава,
тъй както споменът във теб се връща,
тъй времето по нещо заличава.
Тъй, както се кове метал в жарава
и се гаси във водната стихия,
тъй волята човешка се калява –
стоманена! – с Живота да се справя! ...