17 sept 2018, 9:56

Представа за градивните частици

712 1 2

Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда,
а капката гради и разрушава,
тъй както споменът във теб се връща,
тъй времето по нещо заличава.
Тъй, както се кове метал в жарава
и се гаси във водната стихия,
тъй волята човешка се калява –
стоманена! – с Живота да се справя!
Тъй, както времето до днес не спряло,
оставя своя вечен отпечатък,
тъй бори се родителското тяло
да предаде от своя опит кратък!
За тях – градивните частици, казват:
„– Духът е здрав, кога е в здраво тяло!”
Недей да питаш винаги „старило”,
а питай моля, винаги „патило”!


26 ноември, 2016 г., 16,43 часа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението публикувах за първи път във фейсбука на майка ми Ginka Georgieva на 26 ноември 2016 г. 16,43 часа. Духът ѝ беше сломен, но тя беше тази, която ме научи да имам воля. Стихотворението завърших с народната мъдрост "Не питай старило, а – патило."

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Дани! Всички знаем как се формира волята ни, и че трябва да се грижим за здравето си. Когато бях малка, първото си сериозно стихотворение написах по произведението "Повест за истинския човек" на руския писател Борис Полевой и го рецитирах на сцена. Лек и изпълнен с много вдъхновение ден!
  • Така е, Таня! Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...