Живяла в приказна страна
и чакала своя принц на бял кон.
До късно вечерта стояла
и отронвала лек стон.
Кога ще дойде и в любов ú се врече,
и в косите ú зарови цвете?
Кога сърцето си с нейното ще слее
и ще вървят хванати за ръце?
Ето, че дойде и този ден,
но далеч от представата ú беше той.
Застана до нея спокоен
и с ръце обгърна ú снагата.
Не във вечна любов ú се врече,
но прекрасни моменти ú дари.
В храма на страстта я заведе...
Тези мигове ще я топлят в мразовити дни.
© Пролетното момиче Все права защищены