Живяла в приказна страна

и чакала своя принц на бял кон.

До късно вечерта стояла

и отронвала лек стон.

Кога ще дойде и в любов ú се врече,

и в косите ú зарови цвете?

Кога сърцето си с нейното ще слее

и ще вървят хванати за ръце?

Ето, че дойде и този ден,

но далеч от представата ú беше той.

Застана до нея спокоен

и с ръце обгърна ú снагата.

Не във вечна любов ú се врече,

но прекрасни моменти ú дари.

В храма на  страстта я заведе...

Тези мигове ще я топлят в мразовити дни.