3 мар. 2017 г., 17:59

Предсърдия

848 0 0

Неизпратени,
прашни писма
висят в предсърдието ми.

Не ги допускам
до сърцето си.

Опасни са. 
И дълбоки
послания 
лежат в 
редовете им.

И чувства,
и емоции.

Буквите им,
изписани са 
с усмивките,
със сълзите ми.

И болят
в дробовете ми.

Неизпратени 
писма пазя, 
опасно близко 
до себе си.

Не ги изпращам 
до получателите им.

Те (не)забравени са
от мен,
но обичани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...