3.03.2017 г., 17:59

Предсърдия

843 0 0

Неизпратени,
прашни писма
висят в предсърдието ми.

Не ги допускам
до сърцето си.

Опасни са. 
И дълбоки
послания 
лежат в 
редовете им.

И чувства,
и емоции.

Буквите им,
изписани са 
с усмивките,
със сълзите ми.

И болят
в дробовете ми.

Неизпратени 
писма пазя, 
опасно близко 
до себе си.

Не ги изпращам 
до получателите им.

Те (не)забравени са
от мен,
но обичани.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...