Предупредена

22 июн. 2021 г., 11:53

Поэзия » Философская

518 0 1

От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката,
докоснала ме с крилце
по скулата ми побеляла.
Последвах утрото, повярвах
и запраших
да газя боса във ливадите,
да вдишвам синевата.
Пътеката се виеше в зиг-заг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предупредена

Искате да прочетете повече?

Предложения