Предупредена

Jun 22, 2021, 11:53 AM

Poetry » Phylosophy

532 0 1

От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката,
докоснала ме с крилце
по скулата ми побеляла.
Последвах утрото, повярвах
и запраших
да газя боса във ливадите,
да вдишвам синевата.
Пътеката се виеше в зиг-заг. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Предупредена

Want to read more?

Random works