20 мар. 2007 г., 09:16

Предутринно

778 0 3
                             

                                                                     / на теб, мое дете/


                Виж, тази нощ птиците
                са слизали до тук,
                до плажа, на брега на слънчевото лято.
                А днеска младите ми стихове
                дълбаят синята предутринна безкрайност.

               Такава утрин златносветла, тиха
               попила морска сол и доброта,  
               във мен душата ми открива
               най-чистото на птиците от радостта. 
  
               Без хора, полепнали по пясъка
               огромно-щедър е плажът стар.
               И птиците са истински тогава,
               а в мен е такава неземна красота...!       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...