20 мар. 2007 г., 09:16

Предутринно

770 0 3
                             

                                                                     / на теб, мое дете/


                Виж, тази нощ птиците
                са слизали до тук,
                до плажа, на брега на слънчевото лято.
                А днеска младите ми стихове
                дълбаят синята предутринна безкрайност.

               Такава утрин златносветла, тиха
               попила морска сол и доброта,  
               във мен душата ми открива
               най-чистото на птиците от радостта. 
  
               Без хора, полепнали по пясъка
               огромно-щедър е плажът стар.
               И птиците са истински тогава,
               а в мен е такава неземна красота...!       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...