20 мар. 2007 г., 09:16

Предутринно

773 0 3
                             

                                                                     / на теб, мое дете/


                Виж, тази нощ птиците
                са слизали до тук,
                до плажа, на брега на слънчевото лято.
                А днеска младите ми стихове
                дълбаят синята предутринна безкрайност.

               Такава утрин златносветла, тиха
               попила морска сол и доброта,  
               във мен душата ми открива
               най-чистото на птиците от радостта. 
  
               Без хора, полепнали по пясъка
               огромно-щедър е плажът стар.
               И птиците са истински тогава,
               а в мен е такава неземна красота...!       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...