20.03.2007 г., 9:16

Предутринно

769 0 3
                             

                                                                     / на теб, мое дете/


                Виж, тази нощ птиците
                са слизали до тук,
                до плажа, на брега на слънчевото лято.
                А днеска младите ми стихове
                дълбаят синята предутринна безкрайност.

               Такава утрин златносветла, тиха
               попила морска сол и доброта,  
               във мен душата ми открива
               най-чистото на птиците от радостта. 
  
               Без хора, полепнали по пясъка
               огромно-щедър е плажът стар.
               И птиците са истински тогава,
               а в мен е такава неземна красота...!       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...