Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш,
та в скута си да те люлее, до забрава.
Припуква огън нейде, мирис на липа,
от чайника окаден нишка сън се стели,
а котка шарена край сух и възлест пън,
дочула може би една шейна отвън,
преде, преде мечтите детски снежнобели.
И предвещава Коледа и чудеса, ...