17 июн. 2008 г., 06:05

Предвкусвам устните ти

1.3K 0 7
Предвкусвам устните ти,
копнея допира на твоите ръце.
Жадувам думите ти,
разкрили тайната на твоето сърце!

Очаквам ласките ти,
опивам се от твоя влюбен глас.
Мечтая обичта ти -
неукротима, ненаситна. Твоя: Аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Копчалийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мили мои приятелки, благодаря за сърдечните ви думи и обичта ви! Радвам се, че открих този нов начин за комуникация с вас през океана... Изпращам ви цялата си нежност (а и още стихове )!
  • Благодаря ти, Деска, за емоцията и преживяването,които ми даде! Щастлива съм, че отново усетих същата Деси,която познавам. Целувки
  • Само 32 думи и толкова много сила, страст, любов, копнеж и нежност! П.
  • Браво Деска! Страхотна си!!!
    Да позная ли кой е вдъхновителят ти?
    Целувки
  • Благодаря ви от сърце за положителните коментари, драги Таня и Алекс. Желая ви вдъхновение и много радост. До скоро!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...