Допивам чашата с надежда,
навън ръми и пак сами сме.
И се опитвам да превеждам
недоизказаните мисли.

С мълчанието се надвиквам,
несъвместимости римувам,
с непримиримостта си свиквам,
опитвам се да те доплувам...

В мига, във който те докосна,
възкръсва радостта в очите.
Но някой пак те омагьосва
и тънат в транс лъжовен дните.

А ти - несбъднато чезнееш
зад хоризонта ми сърдечен,
докато бавно избледнееш
във спомен за копнеж далечен.
..................................................
След прилив - отлив дълъг има,
през който сън не ме лови.
Жадувам те. И те проклинам.
и си прошепвам: C' est la vie...


11.12.2009г.