Допивам чашата с надежда,
навън ръми и пак сами сме.
И се опитвам да превеждам
недоизказаните мисли.
С мълчанието се надвиквам,
несъвместимости римувам,
с непримиримостта си свиквам,
опитвам се да те доплувам...
В мига, във който те докосна,
възкръсва радостта в очите.
Но някой пак те омагьосва
и тънат в транс лъжовен дните. ...