14 дек. 2007 г., 10:40

Прегръдката на смъртта  

  Поэзия » Другая
595 0 4

 Прегръдката на смъртта

 

Ето, слънцето залязва, огнено червено.

А с него и всяка надежда умира,

споменът в дълбините на мрака.

И ти знаеш... смъртта те очаква,

прегръдка сладка и хладна да даде

или може би съдба друга ще отреди?

Сърцето ти ще спре да бие... като неговото.

Пронизвайки с кинжал всяко чувство,

било то студено като зимния вятър

Или изгарящо като буен огън.

Накрая, преди последната звездица да угасне,

отстъпвайки място на новия ден,

ти ще отвориш отново очи -

дете на мрака, хранещо се с живота.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно и образно.


    Сърцето ти ще спре да бие... като неговото.
    Пронизвайки с кинжал всяко чувство,


    Хареса ми и финала.Грабва.


    Накрая, преди последната звездица да угасне,
    отстъпвайки място на новия ден,
    ти ще отвориш отново очи -
    дете на мрака, хранещо се с живота.
  • Много е добро!
  • Хареса ми!
  • ...!
    ,,Утрото е по-мъдро от вечерта!''
    Поздрави, Диляна!
Предложения
: ??:??