Прегръдката на смъртта
Прегръдката на смъртта
Ето, слънцето залязва, огнено червено.
А с него и всяка надежда умира,
споменът в дълбините на мрака.
И ти знаеш... смъртта те очаква,
прегръдка сладка и хладна да даде
или може би съдба друга ще отреди?
Сърцето ти ще спре да бие... като неговото.
Пронизвайки с кинжал всяко чувство,
било то студено като зимния вятър
Или изгарящо като буен огън.
Накрая, преди последната звездица да угасне,
отстъпвайки място на новия ден,
ти ще отвориш отново очи -
дете на мрака, хранещо се с живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
