17 февр. 2018 г., 02:04

Прегърни историята в себе си

611 3 6

Затвори тази книга.

Нека историята в нея заспи,

а фразите ѝ се прегърнат

в тясното пространство на сключени страници

с въздишка на облекчение.

Остави буквите да се смесят по между си

и намерят най-близката си по трептене,

докато не образуват нови,

чисти думи,

сред които точки и запетайки

да бъдат естественото спокойствие

на идеята

за едно ново начало.

Нека се случи.

Запази удивителната на възторга

за онзи момент, в който

дори многоточието ще ти бъде недостатъчно,

но усещанията ще бъдат достатъчни.

И

прегърни историята в себе си.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...