17.02.2018 г., 2:04

Прегърни историята в себе си

604 3 6

Затвори тази книга.

Нека историята в нея заспи,

а фразите ѝ се прегърнат

в тясното пространство на сключени страници

с въздишка на облекчение.

Остави буквите да се смесят по между си

и намерят най-близката си по трептене,

докато не образуват нови,

чисти думи,

сред които точки и запетайки

да бъдат естественото спокойствие

на идеята

за едно ново начало.

Нека се случи.

Запази удивителната на възторга

за онзи момент, в който

дори многоточието ще ти бъде недостатъчно,

но усещанията ще бъдат достатъчни.

И

прегърни историята в себе си.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...