17.02.2018 г., 2:04

Прегърни историята в себе си

607 3 6

Затвори тази книга.

Нека историята в нея заспи,

а фразите ѝ се прегърнат

в тясното пространство на сключени страници

с въздишка на облекчение.

Остави буквите да се смесят по между си

и намерят най-близката си по трептене,

докато не образуват нови,

чисти думи,

сред които точки и запетайки

да бъдат естественото спокойствие

на идеята

за едно ново начало.

Нека се случи.

Запази удивителната на възторга

за онзи момент, в който

дори многоточието ще ти бъде недостатъчно,

но усещанията ще бъдат достатъчни.

И

прегърни историята в себе си.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...