Прегърни ме!
(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува.
Аз искам, искам да ме приласкаеш,
Мила мамо, както в детството ми сладко!
Тъй топла е прегръдката ти мила!
Единствено пред теб сърцето се отваря.
Мога, мамо, да изплача всяка болка,
А ти ще пресушиш сълзите ми с целувка.
Моля те, не си отивай още!
Обичам те! Безкрайно те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
