(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува.
Аз искам, искам да ме приласкаеш,
Мила мамо, както в детството ми сладко!
Тъй топла е прегръдката ти мила!
Единствено пред теб сърцето се отваря.
Мога, мамо, да изплача всяка болка,
А ти ще пресушиш сълзите ми с целувка.
Моля те, не си отивай още!
Обичам те! Безкрайно те обичам!
© Генка Богданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
