(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува.
Аз искам, искам да ме приласкаеш,
Мила мамо, както в детството ми сладко!
Тъй топла е прегръдката ти мила!
Единствено пред теб сърцето се отваря.
Мога, мамо, да изплача всяка болка,
А ти ще пресушиш сълзите ми с целувка.
Моля те, не си отивай още!
Обичам те! Безкрайно те обичам!
© Генка Богданова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
