Преход
От цяла вечност сме все заедно,
еднакво се променяме, видно е.
В зависимост нежна и паметна,
в безсъница прозрачна литваме.
И търсим се заедно, споменно,
а смелост болезнена настига ни.
И мислим си как да посрещнем
порои нелеки, спасителни...
Въпроси задаваме, отзад-напред
към съдбата, за господаря и воина.
Пак очи смеят се и стоплят устни,
припламват заедно в пламъци.
И кротко струят най-нежни чувства.
Аз и ти, преход на странници...
еднакво се променяме, видно е.
В зависимост нежна и паметна,
в безсъница прозрачна литваме.
И търсим се заедно, споменно,
а смелост болезнена настига ни.
И мислим си как да посрещнем
порои нелеки, спасителни...
Въпроси задаваме, отзад-напред
към съдбата, за господаря и воина.
Пак очи смеят се и стоплят устни,
припламват заедно в пламъци.
И кротко струят най-нежни чувства.
Аз и ти, преход на странници...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
