2 февр. 2015 г., 17:49

Преходна свещица

579 0 9

                                                              П Р Е Х О Д Н А   С В Е Щ И Ц А

 

 

                                                             Защо до мене, сине, не приседнеш,

                                                             да те обгърне обичта голяма?

                                                             Не знаеш ли, че преходна свещица

                                                             във този свят съм. После... друго няма.

 

                                                             Че няма друга обич на земята,

                                                             тъй всеотдайна, да я замени.

                                                             Ти влез и в нея щедро потопи се,

                                                             а после пак по пътя си тръгни!

 

                                                             Балсам събирай ти за нови рани

                                                             и в мехлем го сръчно омеси!

                                                             Когато таз свещица спре да свети,

                                                             ти обичта и в себе си носи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази преходна свещица винаги ще гори в сърцето му- зная, щом е запалена с обич голяма! Поздрав и от мен!
  • Удоволствие е човек да Ви чете. Много сте талантлива . Поклон
  • Благодаря ти,Никола за милите думи по отношение на творбата ми. Даваш ми крила!
    Поздрав от сърце и Бог да бди над тебе!
  • И аз се присъдинявам към казаното вече, Стойна!
    Твоите стихове ми харесват, защото са искрени и ненатруфени с високопарни слова!С познати думи исказа ти е чудесен!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Благодаря ти,Кръстина!Трогната съм от подкрепата ти!
    Поздрави от сърце и ведър ден!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...