катеринарина (Катя)
331 972
10 февр. 2012 г., 18:44

Преходно 

  Поэзия
972 1 4

Как да избягам от вас -

все ме следвате,

вие - бездомни и подли души...

В мене със завист нездрава се вглеждате,

сякаш че всичко край мене цъфти.

Моите слабости всъщност са сила,

зная, във вашите мътни очи.

Толкова пъти съм ви победила,

без и за миг да усетя дори.

Някак тъй леко край вас запристъпвах,

а вие дълбали сте в мойте следи,

във всяка усмивка и всяка постъпка

сте виждали знак за подмолни игри...

Толкова сложни сюжети въртите,

толкова злоба, омраза, лъжи,

готови сте с дявола да се съюзите

за шепа от мойте безсилни сълзи.

Подхвърляте думи, творите интриги

и в смешната си настървеност за мъст

създавате толкоз приятелства гнили,

размахвате все назидателен пръст.

Какво са ви сторили, кой ви е мразил,

че толкова черно в душите ви ври.

И как ли с ботушите кални е газил

във вашите крехки все още души...

И аз съм препатила доста в живота,

и аз съм изпитвала болка и страх,

и аз от горчилката често отпивах,

и мразена бях, и предавана бях.

Не мога към вас да изпитвам омраза,

не крия, че често от вас ме боли,

но просто от всичко това каталясах

и толкова много се прèуморих...

Не ще се откажете, знам, от войната -

но само по-силна ще ставам така,

ще трупа лицето ми сянка връз сянка,

но няма и бръчица в мойта душа...

Накрая ще видим, ако оцелеем -

когато телата ни дават фира,

когато в живота си всичко отсеем,

когато приключи и вашта игра,

кой колко постигнал е звания, титли

и колко ще струват, когато света

полека започне да ни поотритва,

защото сме с немощни вече тела.

И колко приятели верни ще има

до мен и до вас, щом прекършим крила

и кой ще остане, за да ни обича

в последния час, на каква ли цена...

Ще бъде нелепо животът ни кратък

да мине във битки за преходна слава,

защото поеме ли път за оттатък ,

човек най-накрая самичък остава...

 

 

 

 

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пропуснала съм го...
  • Чете се на един дъх без да спъва, дори в една едничка дума!
    Не би била поезия, ако е професия навързана в рими, Катя!
    Докасна и мен твоето послание за преходното в човешкото ни битие!
    Благодаря ти!
  • Какво е да си поет - дано не е професия Не знам какво е да си можещ и добър в такова нещо като поезията, аз просто пиша... не искам награди и признание, нито някой да се възхищава на сполучливия набор от думи, който умело съм навързала в разтърсващи рими... Въпросът е в посланието, и да намериш точните думи, нали? Някой да докоснеш, независимо как...
    Дано не си вдепресия
  • Катя!!!
    Харесвам как пишеш, но мисля, че това ти тук е прекалено спонтанно поднесено.
    Колкото и да не е лишено от смисъл и поезия.
    Страшно си добра и можеща поетеса...
    Ох - дано не съм в депресия -
Предложения
: ??:??