2 июн. 2007 г., 09:05

ПРЕХОДЪТ - ІІ

1.1K 0 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хора сте спрели да публикувате, а това което пишете е хубаво и доста различно като изказ и мисли от сегашните стихове. Жалко!
  • Спирам да публикувам,Даша,но не...за да се чувствам "Удобно безчувствен",може би ми трябва време да се вгледам в себе си и в другите.
  • "Защо се родихме и кой ни беляза с дамгата на някакъв символ..."
    Често се питам същото - "Кой и с какво право ни беляза?"
    Висок поглед имаш върху нещата. Поздрав!
    Спираш.И после? "Удобно безчувствен"?
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!*

    защо да е последно,
    щом го МОЖЕШ.
  • БРАВО!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...