10 июн. 2011 г., 11:32

Преждевременна привързаност

718 0 1

И откъсна ме.

Като листо от клона.

Почувствай ме поне, ако не можеш

да пробиеш мислите ми.

Със пирони.

Чети в мен тъмнината като повест.

 

И се изстреляй

в агонично заблуждение,

че аз съм ти приседналия стон.

И съм ти трепетна –

като успокоение,

въздишащо в бездъхния ти торс.

 

Така откъсна ме,

че вече съм на части.

Поне ги измети накуп встрани.

Но сякаш знаех си –

отдавна и злочастно.

Към теб присегна ли се,

ще боли.

 

И знам - поискам ли те твърде силно,

свободата ще премине покрай мен...

Ти тръгваш, но във мен остава жилото

на преждевременна привързаност към теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...