10 июн. 2011 г., 11:32

Преждевременна привързаност

715 0 1

И откъсна ме.

Като листо от клона.

Почувствай ме поне, ако не можеш

да пробиеш мислите ми.

Със пирони.

Чети в мен тъмнината като повест.

 

И се изстреляй

в агонично заблуждение,

че аз съм ти приседналия стон.

И съм ти трепетна –

като успокоение,

въздишащо в бездъхния ти торс.

 

Така откъсна ме,

че вече съм на части.

Поне ги измети накуп встрани.

Но сякаш знаех си –

отдавна и злочастно.

Към теб присегна ли се,

ще боли.

 

И знам - поискам ли те твърде силно,

свободата ще премине покрай мен...

Ти тръгваш, но във мен остава жилото

на преждевременна привързаност към теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...