Преждевременна привързаност
И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони.
Чети в мен тъмнината като повест.
И се изстреляй
в агонично заблуждение,
че аз съм ти приседналия стон.
И съм ти трепетна –
като успокоение,
въздишащо в бездъхния ти торс.
Така откъсна ме,
че вече съм на части.
Поне ги измети накуп встрани.
Но сякаш знаех си –
отдавна и злочастно.
Към теб присегна ли се,
ще боли.
И знам - поискам ли те твърде силно,
свободата ще премине покрай мен...
Ти тръгваш, но във мен остава жилото
на преждевременна привързаност към теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
