Преждевременна привързаност
И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони.
Чети в мен тъмнината като повест.
И се изстреляй
в агонично заблуждение,
че аз съм ти приседналия стон.
И съм ти трепетна –
като успокоение,
въздишащо в бездъхния ти торс.
Така откъсна ме,
че вече съм на части.
Поне ги измети накуп встрани.
Но сякаш знаех си –
отдавна и злочастно.
Към теб присегна ли се,
ще боли.
И знам - поискам ли те твърде силно,
свободата ще премине покрай мен...
Ти тръгваш, но във мен остава жилото
на преждевременна привързаност към теб.
© Цвет All rights reserved.
