Прекалено лично
Не мога да се примиря с болката в гърдите.
Не мога да спра сълзите от очите.
Когато се огледам и теб те няма,
болката от любовта става по-голяма.
Принудена да търпя работи,
които не харесвам,
принудена мъките в надежди да обесвам.
Човек не знае какво от съдбата да очаква,
кога да избързва и кога да изчаква.
Зареждам патрон в барабана на живота,изстрел...
Че ще стане така дори не бях помислила...
Тишина...безжизнено тяло пада в прахта!
Не мога да спра сълзите от очите.
Когато се огледам и теб те няма,
болката от любовта става по-голяма.
Принудена да търпя работи,
които не харесвам,
принудена мъките в надежди да обесвам.
Човек не знае какво от съдбата да очаква,
кога да избързва и кога да изчаква.
Зареждам патрон в барабана на живота,изстрел...
Че ще стане така дори не бях помислила...
Тишина...безжизнено тяло пада в прахта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
