Протяжни зими вятъра довя,

лета през пръстите изтичат.

Която и да съчиня

на теб не заприлича.

Душа продадох без пари

и купих евтини тела.

А бедността ми най-горчи

щом лукс е обичта.

Разбрах, че даже и без етикети

са скъпи твоите очи.

След мен на другиго ръцете

ще бършат топлите сълзи.

Но нещо ти ми подари

и аз ще го опазя,

дори във най-горчиви дни

и сред морета от омраза.

Вярата, че има чистота,

че като теб има и други.

Че някъде накрай света

любов за мен ще се събуди.