Прекалено скъпо
Протяжни зими вятъра довя,
лета през пръстите изтичат.
Която и да съчиня
на теб не заприлича.
Душа продадох без пари
и купих евтини тела.
А бедността ми най-горчи
щом лукс е обичта.
Разбрах, че даже и без етикети
са скъпи твоите очи.
След мен на другиго ръцете
ще бършат топлите сълзи.
Но нещо ти ми подари
и аз ще го опазя,
дори във най-горчиви дни
и сред морета от омраза.
Вярата, че има чистота,
че като теб има и други.
Че някъде накрай света
любов за мен ще се събуди.
© Ивайло Василев All rights reserved.
