Прекалихме
Прекалихме
Мислехме, че ще бъде лесно в началото още всичко да прекратим, когато точно е най-интересно - да спрем и ежедневието си да продължим... И както предположих - не успяхме, казвахме си: "Само този път"... ... дрехите на пода разпиляхме и оставихме душите да летят... Бяхме заедно, но без чувства, без да влагаме нищо в това, само устните ни да се вкусват и да бъдем заедно в нощта... Без ревност, без претенции все бяхме, уж нямаше почти нищо между нас, не осъзнавахме колко грешахме, отдадени само на лудост и страст... Живеехме бурно, не мислехме за края, музиката усилвахме, щом не искахме да чуем, но сега как да прекратя, не зная, отношенията си с погледа ти влюбен... Уж не беше нищо, а виж ни сега - по-разстроени сме от приятели дългогодишни, това е поредният урок на любовта, че след пролетта не се ядат отново вишни!
23.08.2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены