7 февр. 2012 г., 23:43

Прекалихме

712 1 0

Прекалихме

 

Мислехме, че ще бъде лесно в началото още всичко да прекратим, когато точно е най-интересно - да спрем и ежедневието си да продължим... И както предположих - не успяхме, казвахме си: "Само този път"... ... дрехите на пода разпиляхме и оставихме душите да летят... Бяхме заедно, но без чувства, без да влагаме нищо в това, само устните ни да се вкусват и да бъдем заедно в нощта... Без ревност, без претенции все бяхме, уж нямаше почти нищо между нас, не осъзнавахме колко грешахме, отдадени само на лудост и страст... Живеехме бурно, не мислехме за края, музиката усилвахме, щом не искахме да чуем, но сега как да прекратя, не зная, отношенията си с погледа ти влюбен... Уж не беше нищо, а виж ни сега - по-разстроени сме от приятели дългогодишни, това е поредният урок на любовта, че след пролетта не се ядат отново вишни!

23.08.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...