7.02.2012 г., 23:43

Прекалихме

706 1 0

Прекалихме

 

Мислехме, че ще бъде лесно в началото още всичко да прекратим, когато точно е най-интересно - да спрем и ежедневието си да продължим... И както предположих - не успяхме, казвахме си: "Само този път"... ... дрехите на пода разпиляхме и оставихме душите да летят... Бяхме заедно, но без чувства, без да влагаме нищо в това, само устните ни да се вкусват и да бъдем заедно в нощта... Без ревност, без претенции все бяхме, уж нямаше почти нищо между нас, не осъзнавахме колко грешахме, отдадени само на лудост и страст... Живеехме бурно, не мислехме за края, музиката усилвахме, щом не искахме да чуем, но сега как да прекратя, не зная, отношенията си с погледа ти влюбен... Уж не беше нищо, а виж ни сега - по-разстроени сме от приятели дългогодишни, това е поредният урок на любовта, че след пролетта не се ядат отново вишни!

23.08.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...