Прекрасен е светът. За жалост, обществото
лихвар е - свойта лепта прибира ден след ден.
И ланецът ми фин на шията хомот е,
и като орис тежък е кръстът позлатен.
Животе! Твоят глад не знае ли насита?
Не ти ли стигна робство, та искаш още власт.
Ти би могъл да си месия и спасител,
и вместо жупел - милост да хвърляш върху нас.
Да се зареем вън – додето поглед стига.
Очите са пияни, но трезвен е слухът,
пронизан от внезапен сопран на чучулига...
Така безславно няма да свърши моя път –
гласът ми на възбог отново се издига.
И гледан отвисоко, прекрасен е светът.
© Владимир Виденов Все права защищены
Влади, дълбоко проникновено...много стойностно
твое стихотворение...най-сърдечно..