30 июл. 2010 г., 21:06
(по Оксана Стомина)
Дадох ти шанс да бъдеш свободна от тази любов.
Дадох ти право да ме познаваш отблизо, без болка.
Нощ след нощ редях за теб благослов...
В нямо мълчание звъняха само осколките...
Позволих ти да не бъдеш в живота ми никоя...
Без молби, без надежди, без обещания...
Беше в очите ми винаги Дамата Пика...
Безнадеждно Сбогуване... Доживотно Прощаване...
Тих исках да бъда, но ти наруши Тишината...
Искаше скорост и вятър да свири в ушите...
Ти разтърси Земята! Ти ви за мен под Луната... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация