ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТЛОТО

Бледнеят бавно и полека

възторзите от младостта,

а с тях и прашната пътека –

която криво изчертах.

Деди, приятели поеха –

един след друг. Къде – не знам.

Подир изтляващите сенки

просторно става – като в храм.

По-светло уж, ала е някак

по-тесен и мъглив светът,

самотен ми е всеки празник,

горчи ми залъчето хляб –

когато не е споделено.

И майското небе мълчи –

оцъклено и безпредметно

с дъжда си – кисел и тръпчив.

Дълбоко сляга тишината,

не можеш дума размени,

немее хлопната вратата

и не проскърцва – цели дни.

Да знаех, сенчици любими,

че ще се върнете – за час,

ще скъсам бедните си рими –

и ще остана в здрача с вас.