30 июн. 2010 г., 22:10

Прелиствам тъгата...

1K 0 14

 

                            Вдъхновено от:

                                                                  „Не ми се обяснява. Няма нищо

                                                                   в дълбоките джобове на тъгата.

                                                                   И ясно е, че трябва да прелиствам

                                                                   на друга страница и друга дата”

 

                                                                                         Виолета Христова

 

Прелиствам тъгата,

прескачам съмнения-страници,

разкъсвам корицата-болка,

задрасквам страха...

 

Недочетена радост

с раздърпани плитки от вяра,

с тежки куфари – риск

на нов, неутъпкан път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...