Вдъхновено от:
„Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И ясно е, че трябва да прелиствам
на друга страница и друга дата”
Виолета Христова
Прелиствам тъгата,
прескачам съмнения-страници,
разкъсвам корицата-болка,
задрасквам страха...
Недочетена радост
с раздърпани плитки от вяра,
с тежки куфари – риск
на нов, неутъпкан път...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
