Прелюдия

Поэзия » Любовная, Свободный стих

686 1 6

Портите на твоето Приятелство

залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.

Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...

Портите на твоето Приятелство
ръждясалите обещания залостиха...
Оковани, дланите ми
разраниха кърваво ключалките...

16. Ноември 2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katenstain (Екатерина Глухова)

БЛАГОДАРЯ ТИ!

2019-11-21T22:35:19+02:00
СамоДива11 (Лора)

Много е добро! Страхотни метафори! Толкова силни и живи. Накрая чувстваш болка, негодувание и чак се ядосваш на несправедливата любов! 😄 Браво! 🖤👀

2019-11-21T21:37:56+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Не знам, Антон! Не знам...

2019-11-17T23:41:32+02:00
Anterez

Защо срещу безумна обич ни е дадено само безсилие?! :-/

2019-11-17T22:07:46+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Антон, Прелюдия към безумна обич, в безсилие да се откажа, въпреки предателството, което всъщност е приятелството му.

2019-11-17T15:32:16+02:00