Прелюдия
Портите на твоето Приятелство
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...
Портите на твоето Приятелство
ръждясалите обещания залостиха...
Оковани, дланите ми
разраниха кърваво ключалките...
16. Ноември 2019г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados