Прелюдия

Poesía » De amor, Verso libre

683 1 6

Портите на твоето Приятелство

залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.

Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...

Портите на твоето Приятелство
ръждясалите обещания залостиха...
Оковани, дланите ми
разраниха кърваво ключалките...

16. Ноември 2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

katenstain (Екатерина Глухова)

БЛАГОДАРЯ ТИ!

2019-11-21T22:35:19+02:00
СамоДива11 (Лора)

Много е добро! Страхотни метафори! Толкова силни и живи. Накрая чувстваш болка, негодувание и чак се ядосваш на несправедливата любов! 😄 Браво! 🖤👀

2019-11-21T21:37:56+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Не знам, Антон! Не знам...

2019-11-17T23:41:32+02:00
Anterez

Защо срещу безумна обич ни е дадено само безсилие?! :-/

2019-11-17T22:07:46+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Антон, Прелюдия към безумна обич, в безсилие да се откажа, въпреки предателството, което всъщност е приятелството му.

2019-11-17T15:32:16+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9