Прелюдия

Поезия » Любовна, Свободен стих

677 1 6

Портите на твоето Приятелство

залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.

Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...

Портите на твоето Приятелство
ръждясалите обещания залостиха...
Оковани, дланите ми
разраниха кърваво ключалките...

16. Ноември 2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

katenstain (Екатерина Глухова)

БЛАГОДАРЯ ТИ!

2019-11-21T22:35:19+02:00
СамоДива11 (Лора)

Много е добро! Страхотни метафори! Толкова силни и живи. Накрая чувстваш болка, негодувание и чак се ядосваш на несправедливата любов! 😄 Браво! 🖤👀

2019-11-21T21:37:56+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Не знам, Антон! Не знам...

2019-11-17T23:41:32+02:00
Anterez

Защо срещу безумна обич ни е дадено само безсилие?! :-/

2019-11-17T22:07:46+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Антон, Прелюдия към безумна обич, в безсилие да се откажа, въпреки предателството, което всъщност е приятелството му.

2019-11-17T15:32:16+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0