Прелюдия

Poetry » Love, Free verse

687 1 6

Портите на твоето Приятелство

залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.

Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...

Портите на твоето Приятелство
ръждясалите обещания залостиха...
Оковани, дланите ми
разраниха кърваво ключалките...

16. Ноември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katenstain (Екатерина Глухова)

БЛАГОДАРЯ ТИ!

2019-11-21T22:35:19+02:00
СамоДива11 (Лора)

Много е добро! Страхотни метафори! Толкова силни и живи. Накрая чувстваш болка, негодувание и чак се ядосваш на несправедливата любов! 😄 Браво! 🖤👀

2019-11-21T21:37:56+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Не знам, Антон! Не знам...

2019-11-17T23:41:32+02:00
Anterez

Защо срещу безумна обич ни е дадено само безсилие?! :-/

2019-11-17T22:07:46+02:00
katenstain (Екатерина Глухова)

Антон, Прелюдия към безумна обич, в безсилие да се откажа, въпреки предателството, което всъщност е приятелството му.

2019-11-17T15:32:16+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0