Прелюдия към похотта
Понякога похотта човешка
нежничко пристъпва,
с розовите терлички на страстта
притичва през сърцето.
Когато чувствата
ни провокират,
когато въображението,
удобно свива си цигара.
Когато искрчките в камината
от щастие възбудени догарят,
когато бухал завистливо буха,
когато срамежливо совата
прикрива с крилца очички,
да знаете... това е любовта!
(или може би смъртта)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Манчев Все права защищены
Харесах!
