Понякога похотта човешка
нежничко пристъпва,
с розовите терлички на страстта
притичва през сърцето.
Когато чувствата
ни провокират,
когато въображението,
удобно свива си цигара.
Когато искрчките в камината
от щастие възбудени догарят,
когато бухал завистливо буха,
когато срамежливо совата
прикрива с крилца очички,
да знаете... това е любовта!
(или може би смъртта)
© Христо Манчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах!