10 окт. 2007 г., 19:16

Прелюдия в жълто

1.1K 0 0


Прелюдия в жълто

Днес на улицата,
на пазар в отдалечен квартал,
когато минах край казана, подминах
и ми замириса на варена царевица -
забелязвах лицата
на жълтите листа,
нападали по земята.

Огледах земята и за кестени,
но нямаше, нямаше кестени.
Може би ще паднат по-късно
или пък са някъде другаде,
където други хора ще ги забележат
и ще потърсят лицата
на жълти листа,
нападали по земята.

Хората ще ги ритат,
а те ще се търкулват, в локвите
ще се потулват.

Диви кестени в локвите,
които помня от минало време
и отново ме чакат зад ъгъла.


ефр. Праз
2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ефр Праз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...