10 oct 2007, 19:16

Прелюдия в жълто

  Poesía
1.1K 0 0


Прелюдия в жълто

Днес на улицата,
на пазар в отдалечен квартал,
когато минах край казана, подминах
и ми замириса на варена царевица -
забелязвах лицата
на жълтите листа,
нападали по земята.

Огледах земята и за кестени,
но нямаше, нямаше кестени.
Може би ще паднат по-късно
или пък са някъде другаде,
където други хора ще ги забележат
и ще потърсят лицата
на жълти листа,
нападали по земята.

Хората ще ги ритат,
а те ще се търкулват, в локвите
ще се потулват.

Диви кестени в локвите,
които помня от минало време
и отново ме чакат зад ъгъла.


ефр. Праз
2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ефр Праз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...