10 oct 2007, 19:16

Прелюдия в жълто

  Poesía
1.1K 0 0


Прелюдия в жълто

Днес на улицата,
на пазар в отдалечен квартал,
когато минах край казана, подминах
и ми замириса на варена царевица -
забелязвах лицата
на жълтите листа,
нападали по земята.

Огледах земята и за кестени,
но нямаше, нямаше кестени.
Може би ще паднат по-късно
или пък са някъде другаде,
където други хора ще ги забележат
и ще потърсят лицата
на жълти листа,
нападали по земята.

Хората ще ги ритат,
а те ще се търкулват, в локвите
ще се потулват.

Диви кестени в локвите,
които помня от минало време
и отново ме чакат зад ъгъла.


ефр. Праз
2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ефр Праз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...