Прелюдия в жълто

Днес на улицата,
на пазар в отдалечен квартал,
когато минах край казана, подминах
и ми замириса на варена царевица -
забелязвах лицата
на жълтите листа,
нападали по земята.

Огледах земята и за кестени,
но нямаше, нямаше кестени.
Може би ще паднат по-късно
или пък са някъде другаде,
където други хора ще ги забележат
и ще потърсят лицата
на жълти листа,
нападали по земята.

Хората ще ги ритат,
а те ще се търкулват, в локвите
ще се потулват.

Диви кестени в локвите,
които помня от минало време
и отново ме чакат зад ъгъла.


ефр. Праз
2007