18 апр. 2014 г., 20:10

Премерено безвремие

544 0 1

'а за онези, които обичат,

времето просто не съществува'

 

 

 

Забързани хора

и димящи ауспуси

в свят, пълен с умора

и... неизживяности.

 

Часовници всякакви

дялат животи

и влачат минути

като тежки хомоти.

 

Но от ден до години

минават ли месеци,

щом за мен в очите ти

раждат се вечности?

 

Щом в прегръдките твои

откривам вселени,

щом ти си за мене

миг на безвремие?

 

И все забързани хора

и времеви отрязъци,

задължения, грижи - не споря

с часовник и графици.

 

Но в сърцето щом те затворя

ще бъдат други закони,

любов със светлинна скорост

ще стига безкрайни простори.

 

***

В очите твои - вечности,

в прегръдките ти - вселени,

а между нас пространства огънати

в отмерено безвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....