Apr 18, 2014, 8:10 PM

Премерено безвремие 

  Poetry
392 0 1

'а за онези, които обичат,

времето просто не съществува'

 

 

 

Забързани хора

и димящи ауспуси

в свят, пълен с умора

и... неизживяности.

 

Часовници всякакви

дялат животи

и влачат минути

като тежки хомоти.

 

Но от ден до години

минават ли месеци,

щом за мен в очите ти

раждат се вечности?

 

Щом в прегръдките твои

откривам вселени,

щом ти си за мене

миг на безвремие?

 

И все забързани хора

и времеви отрязъци,

задължения, грижи - не споря

с часовник и графици.

 

Но в сърцето щом те затворя

ще бъдат други закони,

любов със светлинна скорост

ще стига безкрайни простори.

 

***

В очите твои - вечности,

в прегръдките ти - вселени,

а между нас пространства огънати

в отмерено безвремие.

© Виолета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??