Премерено безвремие
'а за онези, които обичат,
времето просто не съществува'
Забързани хора
и димящи ауспуси
в свят, пълен с умора
и... неизживяности.
Часовници всякакви
дялат животи
и влачат минути
като тежки хомоти.
Но от ден до години
минават ли месеци,
щом за мен в очите ти
раждат се вечности?
Щом в прегръдките твои
откривам вселени,
щом ти си за мене
миг на безвремие?
И все забързани хора
и времеви отрязъци,
задължения, грижи - не споря
с часовник и графици.
Но в сърцето щом те затворя
ще бъдат други закони,
любов със светлинна скорост
ще стига безкрайни простори.
***
В очите твои - вечности,
в прегръдките ти - вселени,
а между нас пространства огънати
в отмерено безвремие.
© Виолета All rights reserved.
