17 дек. 2012 г., 10:38

Пренапиши ме

1.2K 0 11

                 
                   
                 Пренапиши ме
                          

Сега аз дращя по вратата. Не отваряй…
Нали съм зла и остра. Сърповидна.
На усета тавана се стовари
върху земята ми… Мечти и старо вино.

Потопът те отнесе. Див и хищен.
И острова ти няма как да стигна.
Платната ми събрани. Но те дишам.
На Думите в жестоката енигма.

Сбери звездичките. Дано остане място.
В сърцето ти все някак да се сгуша.
Не се превърна тиквата в каляска.
Но пък ми стигат устни две. 
                                        
                                        Оазис в сушата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....